„Тялото пази спомена. Когато не чуем вътрешния си глас, той започва да
говори чрез болка.“
д-р Габор Мате
Живеем в свят, в който хроничният стрес е станал неразделна част от ежедневието, а тялото – нашият верен съюзник – все по-често се оказва враг, когато болестите се появят неочаквано. Съвременната медицина е постигнала изумителни открития в лечението на болести, но често не може да отговори на въпроса: „Защо точно аз?“ и „Защо точно сега?“.
Това е въпросът, с който започва психосоматиката – науката за връзката между психичното състояние и физическото здраве. Думата идва от гръцкото „психе“ – душа, и „сома“ – тяло. Идеята и е проста, но мощна: болестите не възникват само в тялото. Те често са проявление на вътрешни конфликти, потиснати емоции, травми и стрес.
Гените не са съдба- Брус Липтън и силата на убежденията
В продължение на десетилетия науката смяташе, че сме жертви на своята генетика – наследяваме болести, както наследяваме цвят на очите. Но клетъчният биолог Брус Липтън, чрез изследвания върху стволови клетки и епигенетика, доказва, че само 5–10% от болестите са строго генетични. Останалите са резултат от нашата среда, емоции и възприятия.
„Не гените
управляват живота ни – а вярванията ни. Те диктуват как възприемаме света, как
реагираме и какво позволяваме на тялото си да преживее.“
Брус Липтън, „Биология на убежденията“
Липтън обяснява, че външни фактори – начинът, по който възприемаме света, взаимоотношенията, мислите и дори думи на околните – влияят върху клетъчната активност. Те могат да „включат“ или „изключат“ определени гени. Тоест – гените ни дават възможности, но не определят съдбата ни.
Когато живеем в постоянен страх, тревожност, чувство за вина или безнадеждност, нашето тяло реагира със стресови хормони като кортизол и адреналин. При краткосрочен стрес – това е полезно. Но при хроничен стрес – възниква срив в имунната система, възпаления и заболявания.
Габор Мате. Болестта като вик за помощ
Д-р Габор Мате, канадски лекар и автор на бестселъра „Когато тялото казва НЕ“, посвещава живота си на изследване на пациентите с рак, множествена склероза, диабет тип 1 и автоимунни заболявания. Това, което открива, е стряскащо: хроничните заболявания много често се срещат при хора, които поставят нуждите на другите пред своите, потискат емоциите си, не умеят да казват „не“ и се боят от конфликти.
„Хората, които не умеят да кажат „не“, са най-застрашени от болести. Защото тялото им ще го направи вместо тях.“
Габор Мате
Мате не обвинява пациентите, а търси дълбоките емоционални и социални модели, които водят до болестта. Според него, душата не може да бъде лъгана. Ако с години игнорираме собствените си емоционални нужди, някой вътрешен глас започва да говори – чрез симптоми, болка, криза.
Луиз Хей и езикът на симптомите
Луиз Хей, автор на култовата книга „Излекувай живота си“, разглежда болестите като сигнали от подсъзнанието. Според нея всяко заболяване има своето емоционално послание, а изцелението започва, когато разберем това послание.
Нейната прочута таблица свързва болести с психологически причини:
Болест / Симптом |
Вероятна психосоматична причина |
Положително утвърждение (афирмация) |
Главоболие / мигрена |
Самокритика, страх, напрежение, перфекционизъм |
„С обич се отпускам. Обичам и одобрявам себе си. Спокоен/а съм.“ |
Очни проблеми |
Страх от бъдещето, нежелание да се види истината |
„Гледам с любов и радост. Всичко е наред в моя свят.“ |
Ушни инфекции |
Гняв, който не може да се изрази; прекалено много негативност около вас |
„Чувам само любов. Освобождавам се от всичко, което не ми служи.“ |
Болки в гърлото |
Потиснати чувства, невъзможност да изразиш себе си |
„Изразявам себе си свободно и с любов. Имам право да говоря.“ |
Тиреоид (щитовидна жлеза) |
Унижено чувство, „никога не мога да направя това, което искам“, потиснат гняв |
„Сега изразявам себе си свободно и с радост. Животът ме подкрепя.“ |
Астма |
Подтиснат плач, чувство за задушаване, липса на пространство за себе си |
„Мога свободно да поема живота. Безопасно е да живея.“ |
Сърдечни проблеми |
Липса на радост, емоционална вкамененост, натрупана болка |
„С радост приемам живота. Моето сърце тупти с любов.“ |
Стомашни проблеми (язва, киселини) |
Страх, неспособност да „смилаш“ ситуациите, тревожност |
„Приемам и смилам живота с любов. Всичко е добре.“ |
Затлъстяване |
Защита от болка, страх, потисната нужда от сигурност |
„Чувствам се защитен/а и обичан/а. Пускам нуждата от защита чрез тялото.“ |
Диабет |
Липса на сладост в живота, дълбока тъга |
„Животът ми е сладък и радостен. Отварям се за любовта.“ |
Рак |
Дълбоко задържана обида, омраза, вина, непрощение |
„С любов се освобождавам от миналото. Избирам да обичам и да живея.“ |
Болки в гърба (горна част) |
Липса на емоционална подкрепа, носене на твърде много отговорности |
„Обичам и се доверявам на живота. Подкрепен/а съм.“ |
Болки в кръста (долна част) |
Финансов страх, страх от бъдещето |
„Имам доверие, че всичко от което се нуждая идва при мен. Аз съм в безопасност.“ |
Ишиас |
Страх от загуба, гняв, фиксиране върху миналото |
„Пускам миналото и се движа с любов напред.“ |
Хемороиди |
Страх от освобождаване, гняв за миналото, напрежение |
„С лекота и радост пускам всичко, което вече не ми служи.“ |
Кожни проблеми (екзема, акне, псориазис) |
Ниска самооценка, срам, страх от отхвърляне |
„Обичам и приемам себе си. Моето тяло и аз сме в хармония.“ |
Алергии |
Отрицание на собствената сила, неприязън към някого или нещо |
„Светът е безопасно място. Освобождавам всяка нужда да бъда в отбранителна позиция.“ |
Инфекции (често боледуване) |
Гняв, раздразнение, липса на граници, вътрешен конфликт |
„Тялото ми е в мир. Давам си правото да се защитавам здравословно.“ |
Безсъние |
Страх, недоверие, вина, бягане от мисли |
„Пускам контрола. Спокоен/а съм и си позволявам да си почина.“ |
Автоимунни заболявания |
Самоотхвърляне, борба със себе си, хронично недоволство |
„С обич приемам себе си. Мир съществува вътре в мен.“ |
Болести на бъбреците |
Критичност, срам, страх, токсични взаимоотношения |
„Пречиствам се от всичко старо. С любов избирам новото.“ |
Как да използвате таблицата
1. Открийте симптома или заболяването.
2. Потърсете емоционалната причина – понякога несъзнателна.
3. Започнете да използвате утвърждението – по 3–5 минути на ден. Повтаряйте го с вяра.
4. Наблюдавайте как се променя връзката между вас и тялото ви.
Bottom of Form
Top of Form
Bottom of Form
Наследяваме ли болестите или моделите?
Дали заболяванията са наследствени или заучени? Истината е – и двете, но в по-различен смисъл, отколкото мислим.
Да, ние можем да наследим предразположения – но не и задължителни болести. Това, което със сигурност наследяваме, са моделите на справяне, поведение и емоционална реакция в семейството.
*Ако майка ви е потискала емоциите си, вие вероятно сте научили, че „не е безопасно да изразяваш чувства“.
*Ако в семейството ви не се говори за трудности, вие вероятно ще развиете склонност да „задържате всичко вътре“ – до момента, в който тялото се пръсне.
Така наследяваме не само гени, а емоционална култура, която – ако не осъзнаем – може да ни разболява дори повече от генетиката.
Стресът – тихият убиец на XXI век
Стресът сам по себе си не е враг – той е естествена реакция на организма, когато е изправен пред предизвикателство. Но когато е постоянен, той разрушава. Активира симпатиковата нервна система („бий се или бягай“) и изключва всички процеси, които не са спешни – включително имунната система, храносмилането, възстановяването.
Хроничният стрес води до:
*Високо кръвно налягане
*Сърдечни проблеми
*Нарушения в щитовидната жлеза
*Безсъние
*Хормонален дисбаланс
*Автоимунни заболявания
И най-вече – изключване на емоционалната връзка със себе си.
Какво можем да направим? Практически стъпки към изцеление
1. Научете се да усещате.
Не отричайте гнева, тъгата, страха. Те съществуват с цел – да ви покажат къде сте наранени.
2. Слушайте симптомите.
Вместо да ги „лекувате“ със симптоматични средства, запитайте се: „Какво се опитва да ми каже това неразположение?“
3. Променете вътрешния си диалог.
Убедете се, че не сте в режим на автоатака. Прекратете вътрешната критика – тя е по-вредна от всеки вирус.
4. Работете със специалисти.
Психотерапия, психосоматичен терапевт, телесно-ориентирани методи (катo дишане, йога) помагат да освободим натрупаното.
5. Изградете нови модели.
Не повтаряйте моделите в семейството си. Изградете нови – с осъзнат избор, любов към себе си и здравословни граници.
Да се свържем отново със себе си
Болестта не е наказание, а покана за преосмисляне. Когато живеем разединени от себе си – между това, което мислим, чувстваме и правим – тялото страда. Психосоматиката не ни казва да игнорираме медицината, а да включим и душата в лечението.
„Изцелението започва там, където започваме да се слушаме с внимание, състрадание и истина.“
д-р Габор Мате
Да бъдем здрави означава да бъдем цели – и в ума, и в тялото, и в сърцето.