Онлайн психолог, фамилен и бизнес констелатор, семеен консултант, арт-терапевт, консултант по хранителни нарушения

Взаимоотношенията като сделка. Поглед към теорията за социалния обмен

2 Февруари 2025г.

Взаимоотношенията между хората са в основата на социалния живот. Дали става дума за приятелство, любовна връзка, семейна динамика или професионални отношения, винаги има един невидим принцип, който управлява тези взаимодействия – балансът между даване и получаване. Този принцип стои в основата на теорията за социалния обмен, която обяснява как хората оценяват своите връзки чрез разходи, ползи и взаимност.

Какво представлява теорията за социалния обмен?

Тази теория е изведена от трудовете на Джордж Хоманс, Джон Тибо и Харолд Кели през средата на ХХ век и оттогава се използва за обяснение на различни аспекти на човешкото поведение – от романтични отношения до бизнес партньорства.

Теорията за социалния обмен, макар и възникнала като социологическа концепция, е тясно свързана с психологическите аспекти на човешкото поведение.

Тя разглежда човешките взаимодействия като форма на размяна, при която хората се стремят да максимизират своите ползи и да минимизират разходите. Ползите могат да включват емоционална подкрепа, внимание, признание или материални ресурси, докато разходите може да бъдат време, усилия и други. Човешките отношения могат да включват размяна на най-разнообразни неща и въз основа на тази теория хората действат в зависимост от стратегията  ‟мини-макси”, като се стремят да намалят разходите и да ги сведат до минимум, а да увеличат печалбата максимално. В този смисъл човек държи на взаимоотношението, което определя като възнаграждаващо за него и избягва всяко друго, което е прекалено ‟скъпо‟ за него. Партньорите се избират взаимно с цел максимално да задоволят нуждите си, както изискването е нуждите да не бъдат идентични, а да се допълват . Те оценяват облагите и цената на това, което получават в дадена връзка, както и препятствията пред възможността да я напуснат и реалните алтернативи за по-добра връзка, с които разполагат. Всъщност хората оценяват интимните си отношения и вземат решения, свързани с тях, по същия начин както правят това когато става въпрос за други материални и икономически блага.

Основната идея на теорията е, че хората постоянно правят оценка на своите взаимоотношения, като задават въпроси като:

Какво получавам от тази връзка?

Какво ми струва тя?

Дали ползите надвишават разходите?

Тази оценка не винаги е съзнателна, но е основен двигател на начина, по който формираме и поддържаме отношенията си.

Основни принципи на теорията:

Размяна на ресурси

Всяко взаимодействие включва размяна на ресурси, които могат да бъдат материални (пари, подаръци) или нематериални (любов, подкрепа, време).

Например, когато приятел ни изслушва в труден момент, той ни дава емоционална подкрепа. Ако обаче това слушане става едностранно, приятелството може да се изтощи и дори да приключи.

Принцип на взаимността

Хората очакват баланс в това, което дават и получават. Ако този баланс бъде нарушен, може да се появят чувства на неудовлетвореност, вина или експлоатация.

Например, ако единият партньор в една връзка постоянно прави компромиси, докато другият само получава, отношенията вероятно ще станат нестабилни.

Сравнителни стандарти

Теорията предполага, че хората сравняват текущата си връзка с алтернативни възможности или със собствени очаквания. Ако вярваме, че можем да намерим по-добра връзка, сме склонни да напуснем настоящата.

Дългосрочна перспектива

Въпреки че теорията често се възприема като фокусирана върху краткосрочните ползи и разходи, тя отчита и дългосрочните динамики.

Например, в един брак може да има моменти на неравенство, когато единият партньор временно дава повече – например при грижа за болен партньор. Това обаче може да бъде компенсирано в бъдеще.

Как теорията се проявява в реалния живот?

1. Романтични отношения

В една връзка партньорите обикновено обменят любов, подкрепа, време и усилия. Ако единият партньор започне да усеща, че дава повече, отколкото получава, може да се появят напрежение и конфликти. Също така ако единият постоянно прави компромиси, докато другият не инвестира емоционално, балансът в отношенията ще бъде нарушен.

Пример: Анна винаги планира изненади за рождения ден на своя партньор, но когато нейният рожден ден дойде, той просто й подарява купен в последния момент подарък. С течение на времето Анна започва да се чувства недооценена, тъй като нейните усилия не получават равностоен отговор.

2. Приятелства

Приятелството е двустранен процес – обикновено се поддържа, когато и двете страни инвестират време, енергия и подкрепа. Ако една от страните постоянно се възползва от другата, но не дава нищо в замяна, приятелството може да се разпадне.

Пример: Петър често моли приятеля си Иван за помощ при преместване, ремонт или финансова подкрепа, но никога не е на разположение, когато Иван има нужда от услуга. След време Иван започва да се чувства използван и решава да намали контактите си с Петър.

3. Работни взаимоотношения

На работното място теорията за социалния обмен е особено видима. Служителите инвестират своето време и усилия, очаквайки справедливо възнаграждение под формата на заплата, признание и възможности за развитие. Ако работодателят не предоставя достатъчно стимули, мотивацията на служителите намалява.

Пример: Мария работи извънредно, за да завърши важен проект, но вместо благодарност, ръководителят й критикува дребни пропуски. Това води до демотивация и тя започва да търси работа другаде, където усилията й ще бъдат по-ценени.

4. Семейни отношения

Семейните отношения често са изградени върху дългосрочен обмен, който включва подкрепа, разбиране и помощ в трудни моменти. Ако един член на семейството постоянно пренебрегва задълженията си, напрежението може да се натрупа.

Пример: В едно семейство единият родител работи усилено, за да осигури домакинството, докато другият не допринася финансово или емоционално. Това неравенство може да доведе до конфликти и разрив.

Защо теорията е важна?

Разбирането на социалния обмен ни помага да осъзнаем как функционират отношенията ни и защо понякога те се провалят. Тя ни учи за важността на баланса в даването и получаването, като подчертава значението на взаимността, оценяването на чуждите усилия и откритата комуникация.

Как да приложим теорията в ежедневието си?

1. Комуникация: За да избегнете неравенство във взаимоотношенията, говорете открито за своите нужди, очаквания и усилия.

2. Признание: Оценявайте усилията на другите – дори малкият жест на благодарност може да укрепи връзката.

3. Реалистични очаквания: Разберете, че няма идеални отношения, но равенството в усилията е ключово за дългосрочния успех.

Теорията за социалния обмен ни напомня, че хората са склонни да действат рационално в социалните си взаимоотношения, но това не означава, че емоциите са изключени. Напротив, емоциите често са сърцевината на обмена, а добрият баланс може да направи връзките по-здрави и удовлетворяващи.

Критики към теорията

Много хора смятат, че приложението на теорията за социалния обмен към емоционалните отношения изглежда механично и несправедливо. Тя често е критикувана заради предположението, че хората действат предимно рационално и че всички взаимодействия могат да бъдат измерени в ползи и разходи.

Ето няколко причини, поради които хората могат да смятат, че подходът не е справедлив:

Любовта и приятелството не се измерват

Много хора вярват, че емоционалните връзки трябва да се основават на безусловна обич, а не на изчисляване на ползи и разходи.

Например: Родителите  често жертват много за децата си, без да очакват нищо в замяна.

Истинските  приятелства са базирани на подкрепа и доверие, а не на баланс между "кой колко е дал".

Отговорът на теорията: Дори и в тези случаи обменът съществува, макар и по-фин. Например, родителите може да не очакват материални ползи, но получават емоционално удовлетворение от грижата за децата си.

Емоциите често надделяват над рационалността

В реалния живот хората често действат водени от емоции, а не от логически изчисления.

Например: Един партньор може да остане във връзка, въпреки че обективно ползите са по-малко от разходите, просто защото обича другия човек.

Приятел може да прости голяма грешка, без да очаква компенсация, защото цени връзката повече от момента на неравенство.

Отговорът на теорията: Емоциите също са форма на полза, макар и да не могат лесно да се измерят. Например, чувството на любов или удовлетворение от това, че сме простили, е своеобразна възвръщаемост.

Неравенството е неизбежно в различни периоди

Във всяка връзка има моменти, когато един човек дава повече от другия – например, ако партньор е болен или изпитва трудности. Ако се очаква стриктно равенство, това може да направи отношенията излишно напрегнати.

Отговорът на теорията: Неравенството може да бъде временно. Теорията отчита и дългосрочните ползи. Например, ако единият партньор се грижи за другия в труден период, това усилие може да бъде "компенсирано" с времето, когато ролите се разменят.

Културни различия в разбирането на справедливостта

В някои култури се цени по-голямата саможертва в отношенията, докато в други справедливостта и равенството са приоритет.

Например: В традиционните общества се приема, че единият партньор (обикновено жената) ще поеме повече отговорности в домакинството, без това да се възприема като несправедливо.

В по-индивидуалистични култури акцентът е върху баланса и взаимността.

Отговорът на теорията: Тя позволява адаптация към културния контекст, като отчита различните стандарти за "разходи" и "ползи".

Идеалът за безкористност

Взаимоотношенията се считат за по-истински, когато не се основават на изчисления. Един партньор може да заяви: "Аз правя това, защото искам, а не защото очаквам нещо в замяна."

Отговорът на теорията: Дори безкористността може да бъде форма на обмен – тя носи вътрешно удовлетворение и чувство за смисъл, което също е полза.

Теорията за социалния обмен не е идеална, но ни предоставя ценна рамка, чрез която можем да анализираме своите взаимоотношения. Тя ни дава ценен инструмент за разбиране на сложната динамика на човешките взаимоотношения. Тя ни напомня, че балансът между даване и получаване е от съществено значение за изграждането на здрави и устойчиви връзки. Макар че критиците често я упрекват, че е твърде рационална, нейните принципи продължават да намират приложение както в личния, така и в професионалния живот. Разбирането на тези принципи може да ни помогне да създадем по-хармонични и балансирани взаимоотношения.

 

Взаимоотношенията като сделка. Поглед към теорията за социалния обмен - Психолог Диана Балканджиева
Сподели

Коментари

Изпрати