‘’Аз лично бих искала с тази книга да запозная читателите със свидетелството на една жена за жените.".
Франсоаз Долто
Така започва книгата ‘’Женската сексуалност’’ на Франсоаз Долто, една от най-популярните френски психоаналитички от 30-те до края на 90-те години. Долто по принцип повтаря, дори преразказва в началото възгледите на Фройд върху конструирането на човешката, с акцент върху женската, сексуалност.
Именно тази книга провокира моят избор за тема на настоящата статия, защото женската сексуалност е мистичното поле на живота. В него текат толкова много процеси едновременно. Сексуалността е нещо, което ни съпътства през целия ни живот. Женската сексуалност обаче остава голяма неизвестност за много хора. Срамът да питаш, табутата, порнографията и др. допринасят за една изкривена концепция за сексуалността, особено женската.
Според психоанализата развитието на сексуалността изцяло се обляга на съществуването и структурата на либидото. Фройд описва различни стадии на либидната организация в психо физиологичното развитие на човешкото същество. Долто е последователка на Фройд, приятелка на Жак Лакан и една от основателите на Парижката психоаналитична школа. В книгата си тя прави брилянтен психоаналитичен анализ на женската сексуалност.
Именно женската сексуалност през погледа на психоанализата ще разгледаме в тази статия като кратък обзор.
Преди да се обърнем към женската сексуалност, първо трябва да знаем какво се разбира под сексуалност.
Сексуалността е сложна социална конструкция , която включва: полът, секс и полова идентичност, сексуална ориентация, еротика, ефективно свързване и любов, възпроизвеждането.
Нека разгледаме обаче психоаналитичния подход към женската сексуалност. Според психоанализата развитието на сексуалността изцяло се обляга на съществуването структурата на либидото. Фройд описва различни стадии на либидната организация в психофизиологичното развитие на човешкото същество. Схващането на Фройд за жените, женственото и за тяхното място в практикуването на създадената от него система от възгледи са ясно изложени. Според бащата на психоанализата законът и традицията трябва да дадат на жената много права, от които тя е лишена. Но положението ѝ пак ще остане каквото винаги е било – едно обожавано създание в младостта и обичана жена в зрелостта.
Идеята на Фройд за женската сексуалност доразвива Франсоаз Долто. Тя, както самата пише : „ще се опитам, очиствайки думата съдба от фаталното й, магическо или детерминистично звучене, да говоря като жена, майка и психоаналитичка с повече от двайсетгодишна практика и да изложа наблюденията си над развитието на сексуалността у момичетата, като цитирам само чертите, срещани у мнозинството от тях. ‘’.
В книгата си ‘’Женската сексуалност’’ тя се обляга на различни изследвания и теоретични постановки. Що се отнася до либидото като теоретично понятие, Долто изследва чрез начините, по които се обективира, следвайки метода, завещан ни от Фройд и развит по-късно на базата на концептуалните му принципи от психоаналитиците от двата пола.
Като начало се изследват предобектните човешки отношения на момичето „в утробата" на майка му. Психоаналитиците на възрастни индивиди неведнъж са забелязвали, че вътреутробният етап от живота продължава да действа и че следите му, укрепващи или отслабващи жизнеността, се наблюдават в по-нататъшни изпитания, преживявани в контакта между човешките същества. Детските психоаналитици непрекъснато лекуват психотични деца, чиято душевна болест като че ли се дължи на жизнена или сексуална несгода, причинена от много тежка емоционална и символична травма през вътреутробния им живот.
Свръх изобилието от емоции или липсата на емоционален дар от страна на единия от партньорите или на двамата символично зачева същество, способно или не да управлява съдбата си.
Новороденото момиченце е подложено на риска на алчността - архаична, остатъчна или регресивно-сексуална - на възрастните от обкръжението му; тук става дума главно за собствената му майка, която повече от всеки друг, поради телесните си усещания за задоволство и фрустрация, ще накърни или няма да накърни либидната му способност за развитие чрез силата на ерогенните си нагони.Така във възрастта, когато се организира оралният стадий, хищните майки повече се нуждаят от детето си, отколкото то от тях. Момичетата, било чрез обонянието, било чрез слуха, са много чувствителни към мъжкото присъствие, особено към това на бащата. Бебето има интуиция за женствеността и за пола си в съгласие или в несъгласие от една страна с удоволствието или неудоволствието, изпитвано от майката и бащата спрямо него, и от друга, с насладите, които му доставят сексуалните усещания в тялото му. Ако майката е нарцисизирана от това, че е жена, и е щастлива, че има дъщеря, всичко е наред за детето, което на свой ред ще инвестира положително в женствеността и пола си . Когато момиченцето чрез своето психологическо развитие и растеж достигне възрастта на изразяване на емоциите си с цел общуване с другите, то прави това на базата на усета за собствената си стойност в очите на околните. Тази стойност му се придава в това ранно детство по напълно неосъзнат начин както за родителите, така и за него. Момичето е женски човешки екземпляр, но неговата женственост му се дава като стойност чрез езика (като тази дума не означава само речта, а и целия сензорен и физически обмен, позволяващ общуването в човешката среда). С тази среда детето поддържа телесни контакти, които придобиват смисъл на афективно и представно съгласие или несъгласие в отношенията с другите според думите и реакциите им.
Свянът на девойката е свян на чувствата. Той засяга тялото само в началото на установяването на женствеността. Това обаче не е причина родителите да не продължат да проявяват целомъдрие спрямо дъщеря си и да не я възпитават в телесно целомъдрие вкъщи. Защото, както учим детето да не поврежда собствеността на другия, да не краде дори в семейството, за да го подготвим за социалния живот, така и възпитанието за последващата сексуалност не трябва да се пропуска.
У девойките мастурбацията може да продължи и след пубертета, но може и изобщо да не съществува. Това не показва липса на чувственост. Еротизмът на момиченцето и на девойката, със или без мастурбация, й носи сладострастни усещания чрез сънищата или фантазмите, свързани с младежите, които вижда. Възпитанието също играе роля в този любовен плам, който понякога разстройва чувствителността на девойката .
Диана Балканджиева
Използвана литература:
Франсоаз Долто, ''Женската сексуалност''