"Способността да се поставите на мястото на другия е един от най-важните компоненти на интелигентността и показва нивото на зрялост на човека." - Аугусто Кюри
За мен емпатията е точно това- разбиране на преживяването на другия, на неговият вътрешен свят и на онова, което се случва в него.
Емпатията е умението да се поставиш на мястото на другия, да се опиташ да разбереш какво преживява и защо се чувства по определен начин, но не от твоята гледна точка, а от неговата.
Емпатията е способността да видим света през призмата на вярванията, ценностите и опита на другия. Тя започва с валидиране на чувствата на другия, например: „Имаш пълното право да се чувстваш така” или „Обидата ти е съвсем основателна”.
Защо е важна емпатията? Какво ни кара да чувстваме и усещаме болката на някой друг и да отговаряме с добросърдечност?
Емпатията води до подкрепящо поведение, което пък е от полза за социалните взаимоотношения. Ние сме социални същества и осъзнаваме, че нещата, които помагат в нашите взаимооношения с другите, са от значение и за нас.
Когато хората изпитват емпатия, те са по- склонни да проявяват просоциално поведение, което е от полза и за другите. Емпатията е много повече от нагласа, разбиране и преживяване- тя е начин да бъдеш с другия, за да изграждате заедност.
Емпатията също така насочва към самоизследване, саморазбиране и засилва доверието в себе си. Освен това чрез емпатийното свързване ние можем да изградим връзка, в която другия да сподели преживявания, събуждащи неудобство и срам. Преживявания, които е крил дълбоко в себе си от страх, че няма да бъде приет такъв, какъвто е. През нея, ние бихме могли да видим ситуацията на другия така, както той не я вижда и да му дадем друга, различна гледна точка.
Емпатията ни позволява да разберем другите и често е основната причина, която ни мотивира да предприемем действия за облекчаване на страданието им.
Емпатията се изучава най-цялостно от Карл Роджърс в консултативната психология и терапия. Той използва няколко близки по значение понятия: точна емпатия, емпатично разбиране, емпатичен начин на съществуване, емпатична позиция, емпатично отношение. Консултантът може да „обуе обувките“ и „да се промъкне под кожата“ на клиентите си, за да разбере по-добре техния емоционален свят. Затова помагащите специалисти трябва да бъдат чувствителни към потока от преживявания, които възникват както у клиентите, така и у тях самите, във всеки конкретен момент на консултативния процес. Те трябва да са в състояние да схващат и да различават нюансите, които може да почувстват клиентите, да проявяват такт, чувствителност и да показват разбирането си. Те следва да им предават и своето възприятие за личностен смисъл.
Емпатията е това, което прави всяко общуване истинско, тя е ‘’живата вода’’, с която терапевтичното взаимоотношение се превръща в истински трансформиращо.
Защото, преди да бъде специалист, терапевтът е нужно да е човек, в качествения, дълбок смисъл на тази дума.
Емпатията е ключов фактор към промяната!