Понятието удовлетвореност се обозначава като състояние на удовлетворение,
възникващо в човека след осъзнаването, че е достигнал желаната цел.
Една от целите към които човек се стреми е удовлетворяване на своите потребности.
Една от най-важните за човека потребности е да създава отношения, гарантиращи
постоянни положителни взаимодействия. Партньорските отношения са една от
разновидностите на човешките взаимоотношения, в които човек може да бъде щастлив.
Партньорски отношения, които благодарение на личностното развитие на всеки от
партньорите, се преобразяват непрекъснато, се явяват един от най-добрите източници
на увереност, която може да намери човек. Това са отношения между два автономни
индивида,равностойни партньори, които представляват една стабилна основа и
благоприятна почва, върху която всеки един от тях може да развива собствения си
потенциал, като едновременно с това съдейства и за развиването на потенциала на своя
партньор.
Изграждането на връзка с другите е трудна, изкусна задача, изискваща
деликатни и специфични техники, които трябва да придобием и които трябва да
упражним, за да ги използваме по подходящ начин.
Установено е, че хората, които са по-щастливи, които се намират в по-добро
телесно и психично здраве, обикновено имат добри взаимоотношения от всякакъв вид.
Но все пак бракът, съвместното съжителство и другите отношения от този род се
очертават като най-значими.
Много малко от положителните събития в живота на хората се случват в самота.
Върховите моменти се случват в близост до други хора .Силното и дълбоко
влияние,което положителните взаимоотношения или тяхното отсъствие имат върху
усещането за щастие е неоспоримо. Те обикновено са съпътствани от положителна
емоция,ангажираност ,смисъл или постижение.
Близките взаимоотношения правят възможно удовлетворяването на дълбоката
психологична потребност от принадлежност. Хората търсят чести и позитивни
взаимодействия в контекста на дългосрочни, стабилни и грижовни взаимоотношения.
Чувството за принадлежност има разнообразни и силни ефекти върху емоционалните и
когнитивните процеси, поведенческите реакции, здравето и психологичното
благополучие. Много от емоционалните проблеми, като тревожност, депресия, самота,
са резултат от неудовлетворена потребност от принадлежност.
Потребността от принадлежност повлиява и поведението: дефицитите могат да
водят до разнообразни поведенчески патологии от разстройства на храненето до
самоубийство. Голяма част от невротичните, неадаптивни и деструктивни поведения
изглежда отразяват отчаяни опити за установяване или поддържане на
взаимоотношения или силна фрустрация и чувства на безсмисленост и празнота, когато
потребността от принадлежност не е удовлетворена.
Днес науката предоставя все повече данни за това колко важни за запазването и
възстановяването на здравето са общуването и колко необходим е опитът от
отношенията с другите. Проучванията и трудовете на Карл Роджърс, Ейбрахам Маслоу,
Мелани Клайн и на съвременните автори като Голман, Дайър и Липтън ни заставят да
преосмислим рационалните схеми на причина и следствие, които медицината и
психологията традиционно са използвали, за да обяснят здравето и болестта.
Здравето и щастието се влияят по-силно от социалните взаимоотношения на
човек,отколкото от неговите доходи, от социалния статус и образованието му, а
удовлетвореността от живота хората свързват на първо място със семейството и
партньора, след това с личните цели и постигането им, автономността, кариерата и
успехите .
Създаването на отношения е източник на радост и щастие, а загубата им е
причина за страдания, депресии и сърдечни пристъпи.
От голямо значение обаче е качеството на връзката, а не простият факт на
съжителството в един и същи дом или на съвместен живот. Важна е близката
привързаност, загриженост за другия, доверие и съпреживяване. Доказано е, че в най-
добро състояние са хората, които се радват на близки взаимотношения, в които всеки
може да се довери на другия.
Двойката е обвързване между двама равноправни индивида, което не е в разрез
със свободата на всеки един от тях. Условията, които сме договорили с другия ни
свързват в едно цяло. Това цяло обаче не е неизменно,то е в постоянно движение и
промяна. Промяната е непрестанна и именно това придава смисъл на общия ни път.
Една от най-важните особености на удовлетворяващите отношения е
уважението към индивидуалността на другия. Способността да намираме опора, радост
и спокойствие в нашите прилики, като същевременно признаваме и уважаваме нашите
различия, стои в основата на пълноценните партньорски отношения, а оттам и в
усещането ни за удовлетвореност от живота.
/ част от моята дипломна работа за присъждане на магистърска степен по психология