От момче към мъж – пътят, който липсва
Изчезналият мъж
Някога мъжът беше символ на стабилност, отговорност, посока.
Днес обаче виждаме друго – объркани, емоционално изтощени, често уплашени мъже,
които не знаят какво означава да бъдеш мъж в един променен свят. Мъже, които се колебаят между две крайности – свръхконтрол и пълно бягство.
Мъже, които вътрешно страдат, защото не са били „въведени“ в зрелостта.
Психологът Джеймс Холис пише:
„Много мъже остаряват, но не възмъжават. Те просто носят телата на възрастни, а вътре все още живее уплашено момче.“
Светът днес страда не от липса на сила, а от
липса на посветеност.
В миналото всяка култура е имала своите ритуали на мъжка инициация – пътувания,
изпитания, символични „смърти“, чрез които момчето е умирало като дете, за да
се роди като мъж.
Днес тези ритуали са изчезнали – и с тях изчезна посланието: „От днес ти носиш отговорност. От днес принадлежиш на общността.
Защо мъжествеността се изгуби
Съвременното общество обърка понятията.
То осмя традиционната сила и я приравни с насилие. То възвеличи чувствителността,
но забрави дисциплината.И докато жените преминаха през своите движения за осъзнаване и възраждане, мъжете останаха без посока. Никой не им каза, че да бъдеш мъж не означава да си безчувствен, а да можеш да носиш болката, без да я прехвърляш върху другите. Никой не ги научи, че уязвимостта е благородство, а не слабост. Че зрелостта не убива свободата, а я превръща в избор.
Какво е мъжка инициация
Инициацията от латинското initium, „начало“ — е ритуал на прехода от детството
към зрелостта.
Всяко общество в миналото е разбирало, че момчето не става мъж с възрастта, а чрез
преживяване, което го преобразява отвътре. Това е символично умиране на детето и раждане на зрелия човек, способен да носи отговорност, да поема болка и да защитава.
Психологически това е моментът, в който човек осъзнава, че животът няма да му бъде
даден, че няма вече кой да го спасява - и че силата му идва от вътрешната дисциплина, а не от признанието отвън.
Как момчетата ставаха мъже в древността
Австралийските аборигени
В определена възраст момчетата били отнемани от майките си и отведени в свещен
кръг от мъже. Там, в мълчание, болка и изпитания, те „умирали“ като деца и се „раждали“ като мъже.
След това вече нямали право да говорят или спят при майките си- принадлежали към
света на мъжете.
Африканските племена
Младите мъже преминавали през физически изпитания, но целта не била сила, а самообладание. Те трябвало да покажат, че могат да владеят страха си, да издържат на
болка без омраза. Истинският мъж не е този, който доминира, а този, който владее себе си.
Индианските народи
Момчето прекарвало няколко дни само в гората или планината - без храна, без
оръжие. Това било неговото „търсене на видение“. Там срещало духа си, своята мисия и смисъла да бъде жив. Когато се връщало, вече знаело кой е - и носело отговорност за племето.
Древна Спарта
Момчетата били отделяни от семейството още на 7 години и възпитавани в сила, дисциплина и чест. Те се учели, че животът им принадлежи не на тях, а на общността.
Да се
превърнеш в мъж означавало да си способен да поставиш личното в служба на по-голямото.
Изчезналата инициация – новите изгубени
мъже
Днес тези ритуали липсват.
Бащите често отсъстват, а майките - от любов и страх -пазят прекалено момчетата си..
Обществото вече не казва на момчето: „От днес ти носиш отговорност.“ И така, мъжът остава дете. Той не знае как да се справя с болката, търси майчина утеха в партньорките си, страхува се от провал и се губи между нуждата да бъде силен и желанието да бъде обичан. Той не е лош -просто непосветен.
Мъжкият инстинкт – древната програма на съзиданието
Истинският мъжки инстинкт не е да доминираш, а да пазиш, създаваш, поддържаш.
Той е дълбокият вътрешен код, който подтиква мъжа да осигурява посока и стабилност,
да бъде рамката, в която животът се движи спокойно.
Инстинкт за мисия
Мъжът има нужда да служи на нещо по-голямо от себе си. Без мисия, той се разпада, защото не знае къде да насочи енергията си.
Инстинкт за защита
Да защитава не означава да властва. Здравият мъж пази онова, което обича — жената, децата, дома, истината. За него това не е тежест, а чест.
Инстинкт за структура
Женската енергия е поток, живот, движение. Мъжката енергия е форма, ред, опора. Когато двете се срещнат в баланс, светът става цялостен.
Мъжката енергия – здрава и сенчеста
Във всеки мъж живее архетипната мъжка енергия – сила, посока, дисциплина,
устойчивост, способност за действие.
Но когато тази енергия е ранена или потисната, тя се изкривява и става разрушителна.
Здравата мъжка енергия е стабилна, фокусирана, създаваща ред. Тя не властва, а
защитава. Не притежава, а води. Това е силата,
която строи домове, води битки, създава сигурност.
Ранената, сенчеста мъжка енергия се
проявява като агресия, контрол, безчувственост – или като апатия и бягство. Тя
е мъж, който е загубил посоката си, защото никой не го е научил как да я
открива вътре в себе си.
Мъжът в
здравата си енергия не доказва, че е мъж. Той е тихо присъствие, на което можеш
да се довериш. Той не се страхува от силата на жената, защото вече е срещнал
своята.
Как се става мъж – пътят на
инициацията днес
Днешната инициация не е в гората, а в съзнанието.Тя не идва от шаман, а от лична отговорност.
Мъжът възмъжава, когато:
· има смелост да се изправи пред страха си, а не да го прикрива;
· поема отговорност за думите, решенията и живота си;
· престава да търси спасение отвън и изгражда вътрешен стожер;
· уважава жената като равна душа, не като майка или враг;
· разбира, че любовта не е притежание, а избор.
Това е модерната инициация – вътрешна, осъзната, зряла.
Без нея мъжът остава в сянката на собствената си сила.
Завръщането на зрелия мъж
Истинският мъж не е мит. Той не е перфектен, но е цялостен. Той не се страхува от тъмнината си, защото я е видял и е избрал да не живее в нея. Такъв мъж не се доказва, не се състезава, не унижава. Той води чрез присъствие, пази чрез любов и обича чрез действие. Той е зрял - и именно тази зрялост е най-силната форма на мъжественост.
Днес имаме нужда от завръщане на мъдростта. Да учим момчетата, че:
· силата без състрадание е насилие;
· плачът не е слабост, а дълбочина;
· отговорността не е тежест, а привилегия;
· любовта се доказва с постоянство, не с думи.
Само тогава жените ще могат отново да се отпуснат в доверието,а светът ще намери равновесието между мекотата и силата.
Жената като свидетел, не като спасител
Във всеки мъж има момче, което някога е търсило поглед, който да каже:
„Виждам те. Вярвам в теб. Можеш.“
И често именно жената става този поглед – първо майката, после любимата. Но разликата между любов и спасяване е тънка и съдбоносна. Жената не може да направи от мъжа мъж. Тя не може да го възпита, не може да го „отгледа“ с любов. Любовта, насочена като възпитание, го превръща в дете. Истинската жена не спасява – тя свидетелства. Тя стои до него, но не пред него. Не го тегли нагоре, а му показва посоката с присъствието си. Когато жената уважава своята собствена сила, мъжът до нея или пораства, или си тръгва. И в това няма драма – има истина. Защото зрелостта не се изисква, тя се избира. Жената не прави мъжа мъж. Тя само му напомня, че вече е време да стане такъв. И може би това е новата инициация на любовта - да не се опитваме да променяме другия, а да растем до него
Тогава мъжът се връща в силата си, а жената – в мекотата си, а между тях отново се ражда свят, в който има ред, доверие и взаимност.
Завръщането на мъжкото
Светът днес има нужда не от повече „мачовци“, а от повече посветени мъже. Мъже, които умеят да водят с пример, не със страх. Мъже, които не се срамуват да плачат и не се страхуват да носят. Мъже, които пазят, създават, вдъхновяват. Мъжкият инстинкт не е изчезнал. Той просто спи – зад шума, зад страха, зад липсата. Но когато един мъж
започне да го търси, светът му се променя.
