Като психолог и консултант, специализирал в хранителни нарушения като хиперфагия и емоционално хранене, често се сблъсквам с един и същ сценарий. В разговори с хора, борещи се с наднормени килограми, при вида на поредния епизод на преяждане, обяснението често звучи така: „Не мога да отслабна, защото имам диабет“ или „Пълнея, защото съм с инсулинова резистентност“.
Това твърдение, макар и понякога вярно в даден етап, представлява дълбоко неразбиране на причинно-следствените връзки и е удобен психологически параван, който пречи на осъзнаването и съответно – на решението на проблема.
В тази статия ще разгледаме защо този мит е толкова разпространен и опасен, каква е истинската, научно доказана връзка между храненето, теглото и метаболитните заболявания, и до какви други сериозни здравословни проблеми води нелекуваното хранително разстройство.
Порочният кръг: от глада за любов до болестта
В основата на проблема често стои не физически, а емоционален глад – „глад за любов“, както го наричаме в моята практика. Хиперфагията (компулсивното преяждане) и емоционалното хранене са стратегии за справяне с трудни емоции – стрес, самота, ниска самооценка, тревожност, тъга. Храната, особено тази, богата на захари и мазнини, временно притъпява болката и носи усещане за комфорт.
Този механизъм обаче води до постоянен прием на калории, значително надвишаващ нуждите на тялото. Резултатът е ясен – покачване на теглото и натрупване на мастна тъкан, особено в коремната област (висцерална мазнина). И тук започва истинският проблем.
Факт е, че в огромното мнозинство от случаите не диабетът причинява наднорменото тегло, а наднорменото тегло и свързаните с него хранителни навици причиняват инсулинова резистентност и впоследствие – диабет тип 2.
Нека разгледаме процеса стъпка по стъпка:
1. Натрупване на излишни мазнини: Годините на преяждане водят до затлъстяване. Тази мастна тъкан не е пасивен склад за енергия, а активен орган, който произвежда хормони и възпалителни вещества.
2. Развитие на инсулинова резистентност: Тези вещества пречат на клетките в тялото (мускулни, мастни, чернодробни) да реагират адекватно на хормона инсулин. Инсулинът е „ключът“, който позволява на глюкозата (кръвната захар) да влезе в клетките и да бъде използвана за енергия. Когато клетките са „резистентни“ (устойчиви), те не приемат глюкозата ефективно, и нивото ѝ в кръвта остава високо.
3. Компенсация и изтощение на панкреаса: В отговор на високата кръвна захар, панкреасът започва да произвежда все повече и повече инсулин в опит да „насили“ клетките да приемат глюкоза. Този етап може да продължи с години.
4. Поява на диабет тип 2: В един момент, след години на свръхпроизводство, панкреасът се изтощава и вече не може да произвежда достатъчно инсулин, за да компенсира резистентността. Нивата на кръвната захар излизат извън контрол и се поставя диагнозата „диабет тип 2“.
Следователно, когато някой каже „Имам инсулинова резистентност“, това често е последствие, а не първопричина за неговото състояние. Това е алармата, която тялото включва след години на системен тормоз.
Психологията на самозаблудата: Защо се крием зад диагнозата?
Да се признае, че проблемът е в собственото поведение – в компулсивното преяждане, е изключително трудно. Тук се включват мощни психологически защитни механизми:
- Рационализация: Това е водещият механизъм. Човек си създава логично, но невярно обяснение, за да оправдае поведението си и да избегне болезнената истина. Много по-лесно е да кажеш „Болен съм, това е извън моя контрол“, отколкото „Имам проблем с храненето, който не мога да контролирам и ме е срам от това“.
- Отрицание: Отказът да се приеме сериозността на хранителното разстройство и неговите последствия. Човек вижда растящите килограми, но не ги свързва с опасността за здравето.
- Изместване на отговорността: Вината се прехвърля от поведението (храненето) към болестта (диабета). Това предпазва самооценката от срив, но блокира всяка възможност за промяна.
Тази самозаблуда е опасен капан. Тя дава временно облекчение от вината и срама, но в дългосрочен план задълбочава проблема и води до все по-тежки здравословни усложнения.
Отвъд диабета: Мрачната картина на последствията от затлъстяването
Инсулиновата резистентност и диабетът са само върхът на айсберга. Хроничното наднормено тегло, поддържано от хиперфагията, води до каскада от други животозастрашаващи заболявания:
- Сърдечно-съдови заболявания: Високо кръвно налягане (хипертония), висок холестерол, атеросклероза (втвърдяване на артериите), драстично повишен риск от инфаркт и инсулт.
- Онкологични заболявания: Затлъстяването е доказан рисков фактор за развитието на редица видове рак, включително на дебелото черво, гърдата (при жени в менопауза), матката, бъбреците и хранопровода.
- Опорно-двигателни проблеми: Остеоартрит, особено на коленните и тазобедрените стави, поради огромното натоварване. Хронични болки в гърба.
- Респираторни проблеми: Сънна апнея (епизоди на спиране на дишането по време на сън), която допълнително натоварва сърцето.
- Чернодробни заболявания: Неалкохолна стеатозна болест на черния дроб (омазняване на черния дроб), която може да прогресира до цироза и чернодробна недостатъчност.
- Репродуктивни проблеми: Синдром на поликистозните яйчници, при жените, безплодие, усложнения при бременност.
- Психични разстройства: Затлъстяването и хиперфагията са тясно свързани с депресия и тревожност, които от своя страна засилват емоционалното хранене, затваряйки порочния кръг.
Пътят напред: От осъзнаване към изцеление
Да виждаш по улиците все повече хора с тежко затлъстяване, които сякаш не се интересуват от състоянието си, е тревожно. Но апатията често е маска на безпомощността.
Първата и най-важна стъпка е да спрем да се лъжем. Да приемем, че фрази като „сигурно имам проблеми с хормоните“ или „нищо не ям, а пълнея“ са част от психологическата защита. Истината е, че хранителното разстройство е сериозно състояние, което изисква професионална помощ.
Това не е въпрос на естетика, а на живот и смърт. Не става дума за липса на воля, а за дълбоко вкоренени емоционални проблеми, които намират израз чрез храната. Решението не е в поредната диета, а в лечението на онзи „глад за любов“, който стои в основата.
Ако разпознавате себе си в тези редове, знайте, че не сте сами. Потърсете помощ от психолог или терапевт, специализиран в хранителни разстройства. Това не е признак на слабост, а на огромна сила – силата да избереш здравето и живота пред илюзорния комфорт на самозаблудата. Пътят е труден, но на него не само ще свалите килограми – ще намерите отново връзката със себе си.
