Сексуалността е резултат от взаимодействието на духовни, биологични, психологически, културни, социално-икономически, етични и религиозни фактори и се изразява под формата на мисли, фантазии, желания, нагласи, практики, взаимоотношения и т.н.
Женската сексуалност е всичко по-горе, но от гледна точка и съсредоточена върху жената (жената като широко разбираемо понятие). В този случай изследването на сексуалността варира от най-биологичната, първата онтогенетична сексуална диференциация, към осмата седмица от бременността, до най-психологическата, като половата идентичност.
Виждайки как сексуалността може да бъде толкова широко понятие и е невъзможно да се обхванат всички нейни аспекти, ще се съсредоточим върху женската сексуалност като еротика и практика, анализирани чрез две от нейните оси, биологичната и социалната / културен и представен по два много дидактични начина: митове и любопитства. Някои от тях са описани в книгата на Матю Джонсън- ‘’ Големите митове за интимните взаимоотношения, в която той изследва женската и мъжката сексуалност.
Има много митове за женската сексуалност, някои от които вече са започнали да се развенчават. Все още има дълъг път и много сексуално образование, за да достигне до жените. Целта на опровергаването на фалшивите идеи за женската сексуалност е, че жените могат да се наслаждават на своята сексуалност напълно и съзнателно. Някои от митовете за женската сексуалност, които трябва да бъдат обяснени, са следните:
- Мъжете имат по- силно либидо от жените.
Убеждението, че мъжете са по- похотливи от жените, е толкова вкоренено, че валидността му се приема за аксиоматична. Въпреки това има убедителни данни, че силата на женското либидо е подценена.
-"Менопаузата отбелязва края на сексуалната активност".
По време на бурния стадий на юношеството жените претърпяват редица физически промени, включително първата менструация (или менархе), която започва репродуктивния период. Менструацията, регулирана от хормоните на женската сексуалност (главно естрогени и прогестерон), погрешно се свързва с "валидния" период за сексуална активност. Но това не е така дори не е близо. Сексуалността като практика започва да се развива от съвсем малка възраст (да, бебета и момичета мастурбират и това е напълно нормално, и рядко свършва поради менопаузата). Въпреки че е вярно, че женската сексуалност няма да бъде същата на 30, както на 40 или 50, тъй като с хормоналната революция се причиняват редица промени, не може да се каже, че няма пол след тази възраст. Освен това промените, които женската сексуалност преживява на 40 или 50, имат решение. А и се смята, след многобройни изследвания, че жената е най- сексуална в своите 40 години.
-"В напреднала възраст няма сексуални интереси".
Като се има предвид казаното в предишния мит, ето някои данни за премахване на този мит за женската сексуалност на 60 и повече години:
-Коиталната активност може да се поддържа в напреднала възраст. Всъщност сношението е най-често срещаната практика сред тези с партньор, последвано от мастурбация.
-Най-малко 40% на възрастните хора са сексуално активни два или три пъти в месеца.
- "G-точката".
Тази спорна точка, която някои вярват, е като натискане на вълшебен бутон на оргазъм. "G-точката" е маса от меки тъкани, "открити" от Grafenberg (оттук G), разположена в предната част на влагалището, на около 2,5-5 cm от входа, която набъбва при стимулиране и това уж създава интензивни еротични усещания. Истината е, че няма достатъчно доказателства за да може да се потвърди съществуването на тази „G-точка“: липсва подкрепа от изследването, казусите имат недостатъчно проби и е трудно да се намери. Също така предната част на влагалището не е единствената с нервни окончания.
Това са само част от митовете за женската сексуалност, която все още е недостатъчно разбрана. Подценена е силата на женското либидо и това се корени в културата .
Диана Балканджиева / цитат от мой реферат по дисциплина ''Сексуално консултиране'' /
Използвана литература:
1. Джонсън, М. Големите митове за интимните взаимоотношения. София, Изток- Запад, 2017.
2. Долто, Ф. Женската сексуалност. София,Колибри, 2000.
3. Фройд, З. Психология на сексуалността. София, изд.Колибри, 2015.