Позитивните взаимоотношения представляват ключов елемент на психологичния капитал и мощен ресурс за психологично благополучие. Човешката мотивация е предимно социална, а стремежът на хората да изграждат и поддържат близки, трайни и взаимно удовлетворяващи междуличностни взаимоотношения е универсална и фундаментална психологична потребност.
Много малко от положителните събития в живота на хората се случват в самота.Върховите моменти се случват в близост до други хора. Силното и дълбоко влияние, което положителните взаимоотношения или тяхното отсъствие имат върху усещането за щастие е неоспоримо. Те обикновено са съпътствани от положителна емоция, ангажираност, смисъл или постижение. Хората се чувстват и функционират най-добре в социални контексти, в които дават и получават емоционална близост, социална подкрепа, преживяват чувства на принадлежност, приемане, разбиране, сигурна привързаност.
Близките взаимоотношения правят възможно удовлетворяването на дълбоката психологична потребност от принадлежност. Хората търсят чести и позитивни взаимодействия в контекста на дългосрочни, стабилни и грижовни взаимоотношения.
Чувството за принадлежност има разнообразни и силни ефекти върху емоционалните и когнитивните процеси, поведенческите реакции, здравето и психологичното благополучие. Много от емоционалните проблеми, като тревожност, депресия, самота, са резултат от неудовлетворена потребност от принадлежност. Потребността от принадлежност повлиява и поведението: дефицитите могат да водят до разнообразни поведенчески патологии от разстройства на храненето до самоубийство. Голяма част от невротичните, неадаптивни и деструктивни поведения изглежда отразяват отчаяни опити за установяване или поддържане на взаимоотношения или силна фрустрация и чувства на безсмисленост и празнота, когато потребността от принадлежност не е удовлетворена. Общото правило е, че хората са социални животни. Исторически погледнато, връзката с общността е представлявала еволюционно преимущество в свят, изпълнен със заплахи.
Хората,дълбоко в душите си, копнеят за любов, принадлежност и човешки взаимоотношения. Социалната подкрепа е ключов компонент на взаимоотношенията, която има добре изследвано влияние върху здравето и психологичното благополучие. Социалната подкрепа включва емоционална подкрепа, одобрение, информационна помощ, комфорт и лоялност от значими социални партньори, предимно членове на семейството и близки приятели, както и съседи и колеги .
Въпреки, че данните недвусмислено показват, че хората се нуждаят от компанията на други хора, за да бъдат по-удовлетворени и да се радват на оптимално здраве, това, от което се нуждаят истински са здравословни взаимоотношения, позволявайки на човек да бъде себе си. Социалният контакт не е достатъчен, защото ако човек е заобиколен от хора, които го карат да се чувства уязвим, в тялото му веднага се появява реакция на стрес. Научните данни подкрепят теорията, че здравословните взаимоотношения въздействат върху разума, който пък въздейства върху тялото. Негативни страни на взаимоотношенията например- като агресия, омраза или потискане на любовта, стимулират реакциите на стрес, докато любовта, вниманието, състраданието и чувството на привързаност и принадлежност предизвикват отделяне на хормоните окситоцин, допамин и ендорфин, които водят до релаксация и създават усещане за удоволствие .
Здравето и щастието се влияят по-силно от социалните взаимоотношения на човек, отколкото от неговите доходи, от социалния статус и образованието му.Съществува област в психологическите изследвания,която изучава„положителните житейски събития‟, които правят хората щастливи. Установява се, че това са: сключване на брак или годеж, влюбване, раждане на дете, създаване на ново приятелство, съвместно прекарване с приятели или приятелски посещения, съвместно прекарване с брат, сестра или близък роднина се оценяват като подчертано положителни социални събития. Единствените други събития, имащи значимост са излизането в отпуска или ваканция, повишението на работното място и оздравяването от сериозна болест.
Създаването на отношения е източник на радост и щастие, а загубата им е причина за страдания,депресии и сърдечни пристъпи.Доказано е, че положителните човешки взаимоотношения увеличават продължителността на живота. Колкото е по-силно привързан към другите хора, толкова по-вероятно е човек да живее по-дълго. В известно калифорнийско изследване 6900 зрели мъже и жени са наблюдавани в продължение на 9 години, като общо 8% оттях починали през този период. Във всяка възрастова група най-голям дял от починалите се падал на хората, които имали най-малко социални контакти. И обратно, индивидите, най-тясно обвързани в социални взаимоотношения се отличавали с по- нисък процент на смъртност .
Изследванията на проблема за човешката самота показват, че хората, които се чувстват самотни, заедно с това са нещастни, депресирани, с ниска самооценка, липсва им самочувствие. Чувството за самота се дължи предимно на липсата на приятели или на други социални връзки, въпреки че не е предизвикана единствено от тези причини.
Разбира се, човешките отношения могат да бъдат и източник на стрес, тъй като в тях често съществуват и конфликти, а не само удовлетвореност. Но все пак в повечето случаи цялостният ефект върху щастието и удовлетвореността от положителните взаимоотношения е полoжителен.