Повечето хора са съгласни с мнението, че щастието не се купува с пари , но в
същото време, че малко повече пари биха ги направили и малко по-щастливи и
сигурни.
Така обаче възниква въпросът би ли се увеличило чувството за щастие, ако
доходите нарастват?
Отговорът е не.
Огромен е обемът на литературата върху взаимовръзката между парите и
щастието, в която се прави сравнение на цели държави и съпоставка между богатите и
бедните представители на дадена нация и по два пункта съществува всеобщо съгласие:
· С увеличаването на доходите нараства и удовлетвореността от
живота.
· Но повишаването на благосъстоянието бързо достига една точка,
отвъд която то вече не е обвързано с повишение в удовлетвореността от живота.
Данни за САЩ показват, че от 1957г. до 1998г., доходите на американците са
нарастнали почти два пъти. Това води до купуването на повече коли, компютри,
климатици,мобилни телефони и т.н., но заедно с това, станали ли са по –щастливи?
Отговорът е,че американците са два пъти по-богати, но дори и с малко не са по-
щастливи.
През 1957г. 35% от тях са казали, че са много щастливи, докато през 1998г.
процента на далите този отговор е по-малък-32% .
Нещо повече,
увеличил се е броят на самоубийствата, разводите, насилието над деца, депресиите,така
че може да се каже, че американците са станали по-нещастни.
Подобни са данните от изследвания, проведени в Европа и Япония .
В тези държави, в които са осигурени добро здравно обслужване, образование и развитие на науката, хората са почти толкова щастливи, колкото и в други, по-бедни държави.
Така, че със сигурност може да се каже- увеличаването на доходите не води до
увеличаване на щастието.
Oбяснението на връзката между субективното щастие и дохода се базира
върху психологическите теории за потребностите. Според социолога Руут Веенховен
щастието е свързано с дохода само до степента, в която доходът помага за задоволяване
на базовите потребности от храна, подслон и облекло. Тъй като доходът е свързан с
основните физически потребности, то той има значение само в бедните държави и при
бедните в богатите държави.
Над определен праг на дохода, психичното благополучие на хората не се различава пряко от дохода .
В проучване на първокурсници в САЩ, в което над 200 000 студенти от 279
елитни гимназии и университети са запитани за най-важните им цели в живота, 77%
маркират „‟да бъда добре осигурен финансово‟‟. Това да си добре осигурен носи
многобройни удобства, но неизбежно води до привикване. Икономисти са открили, че
две трети от ползите при повишение на доходите се заличават след една година,
отчасти заради харченето и новите потребности, а и защото започва да се прави
асоциация с по-заможните хора. Проучванията показват, че макар имането на повече
пари да усилва удовлетворението от живота, то има малко влияние върху
всекидневните положителни или отрицателни емоции, върху подемите и спадовете,
които хората преживяват.
Освен това, материализмът може да отклони хората от относително по-
смислените и радостни аспекти от живота им, като подобряване на взаимоотношенията
им със семейството и приятелите, оценяване на настоящето, подпомагане на
обществото. И накрая става ясно, че хората, стремящи се към благосъстояние имат
нереалистично високи очаквания за това какво могат да направят за тях материалните
неща .
На индивидуално ниво доходът не е от водещо значение. Той има влияние не в
обективен смисъл, а по-скоро в ролята на сравнение с другите. Повишаването на
дохода не води до щастие и удовлетвореност, но липсата на достатъчно средства във
всички случай оказва влияние и понижава субективното психично благополучие.
Според Соня Любомирски най-надеждният начин да се доведе до максимум
щастието и удовлетвореността, които могат да се извлекат от парите е като се харчат в
името на личностно израстване и инвестиция в междуличностни отношения. Това,
което би донесло най-голяма емоционална изгода, са онези цели, които задоволяват
поне една от трите основни човешки потребности– компетентност (да се чувстваш
способен), свързаност ( чувството за принадлежност и свързаност с околните ) и
автономност (усещането за власт и контрол над собствения си живот ) .
Два основни психологически принципа обясняват защо за всички хора, освен
за най-бедните, повече пари не означават повече щастие и защо емоциите на хората
изглеждат като че ли закачени за ластик, който ги връща обратно от много високото
или много ниско равнище към едно обичайно състояние . По свой
начин,всеки от тези принципи показва,че щастието е относително .
Първият принцип е този на хедонистичната адаптация :
щастието е свързано с нашето обичайно, доминиращо психично състояние. Феноменът на адаптацията описва тенденция, известно време след много силни преживявания, човек да се връща към обичайното си ,доминиращо психично състояние. Така, ако доходите или социалния престиж на човек се увеличат, за известно време чувството ще е много приятно. Когато обаче се адаптира към новото равнище на постижения, на човек ще започне да му се струва нормално и ще е необходимо да се случи нещо още по-добро, за да се почувства той отново щастлив.
Вторият принцип е този на сравнителната депривация :
щастието е свързано с постиженията на другите, на сравнението с околните. Сравнителна депривация се нарича чувството, че човек е по-зле от останалите, с които се сравнява. Човек е доволен или недоволен от даден доход или постижение, едва когато го сравни с този на другите хора.
Болшинството от хората са по-щастливи и психическото и физическото им
здраве е по-добро, когато са ангажирани, а ангажираността най-
често е свързана с работата.
В зависимост от отношението ни към работата, учените психолози я разделят на три
типа: работа за пари, работа за кариета и работа-призвание.
Първият тип предполага чисто прагматичен подход от своята работа човек не очаква нищо повече от ежемесечно заплащане. Заплатата му е необходима, за да издържа семейството си и да има възможността през свободното си време да се занимава с любими дейности.
При работата за кариера, човек влага всичко на което е способен, а в замяна получава не само пари, но и повишение, а то от своя страна повишава авторитета и предоставя
повече възможности.
В работата по призвание човек намира смисъла на своя живот и и
отдава цялата си енергия и страст. Такава работа носи удовлетворение, независимо от
заплатата и повишенията.
Удовлетвореността от нея включва няколко компонента и сама по себе си е източник на
удовлетвореност от живота.
Лонгитудни изследвания показват, че удовлетвореността от работата и удовлетвореността от живота взаимно си влияят, като по-изразено е
въздействието на второто върху първото, а не обратно.
Връзката между работната заплата и удовлетвореността от работата като цяло е ниска.
Паричният фактор на играе определяща роля в избора на професия,по – важни са интереса, способностите и ценностите .
Липсата на работа оказва влияние върху всички аспекти на щастието- положителните
емоции,удовлетвореността от живота и отрицателните емоции. На безработните им е
скучно, самооценката им е ниска,понякога са раздразнителни, а понякога апатични.
Самооценката е понижена както при младите хора ,които са без работа, така и при тези,
които са се отказали от нея по собствено желание, при това по-силно изразено е при
тези, които не работят от известно време.
Също така при друго проучване е доказано, че хората се чувстват по-щастливи,
когато са ангажирани с умствен труд или с активни дейности в свободното време в
сравнение със случаите, когато пасивно се отпускат. Според посоченото изследване,
щастлив е този, който е заинтригуван от работата си и в свободното си време, което му
позволява да се чувства пълноценен и съзнателно включен в целенасочена дейност.
Работата е ключова за идентичността, благополучието и чувството за значимост на
хората в съвременното индустриално общество. В тази връзка работа,която отговаря на
интересите и уменията, води до по-високи нива на субективно благополучие и щастие.