„Привързаността е продължителна и взаимно удовлетворяваща ефективна връзка, която се формира в детството и управлява интимния ни живот в зрелостта. Тя преодолява пространство и време и е синоним на любовта.”
Ваня Матанова,”Привързаност. Там и тогава, тук и сега”
Любовта не приключва с Деня на Свети Валентин. Тя не е просто мигновено чувство или романтичен жест, а сложен и многопластов процес, който формира взаимоотношенията ни през целия живот. Въпреки че празникът на влюбените отмина, ние продължаваме да разкриваме мистериите на любовта, като днес ще се фокусираме върху нейните корени – нашите първи взаимоотношения в детството. Именно те определят начина, по който обичаме, доверяваме се и се свързваме с другите като възрастни.
Но как точно се случва това?
Как отношенията ни с родителите или основните грижещи се фигури в ранните години влияят върху начина, по който преживяваме романтичните си връзки, приятелствата и дори собственото си самочувствие? За да разберем по-добре, ще разгледаме различните стилове на привързаност и тяхното въздействие върху емоционалния ни свят като възрастни.
Изследването на привързаността има своите корени в работата на британския психоаналитик Джон Боулби, който е първият, който систематично изучава значението на ранните емоционални връзки между детето и неговите основни грижещи се фигури. Той разглежда привързаността като еволюционен механизъм, който помага за оцеляването – децата, които успяват да изградят силна емоционална връзка със своите родители, са по-склонни да оцелеят и да се развият нормално.
Боулби смята, че първичната връзка с родителите определя начина, по който индивидът възприема себе си, другите и света. Този модел впоследствие влияе върху всички бъдещи социални и романтични взаимоотношения.
Неговите идеи са развити от американската психоложка Мери Ейнсуърт, която провежда експеримент, известен като „Странната ситуация“.
„Странната ситуация“ е класически експеримент, проведен от Мери Ейнсуърт през 70-те години на XX век. В него участват деца на възраст между 12 и 18 месеца, които са поставени в контролирана среда – стая с играчки. Експериментът протича в няколко етапа:
1. Детето и майката влизат в стаята и то започва да изследва средата.
2. В стаята влиза непознат човек и разговаря с майката, след което се приближава към детето.
3. Майката напуска стаята, оставяйки детето с непознатия.
4. Майката се връща и непознатият излиза.
5. Майката отново напуска стаята, този път детето остава само.
6. Непознатият се връща, след което и майката се връща отново.
Реакциите на децата при раздялата и повторното събиране с майките им дават основа за идентифициране на различните четири стила на привързаност.
Сигурен стил на привързаност – Децата показват известно безпокойство при раздялата, но бързо се успокояват при завръщането на майката.
Избягващ стил на привързаност – Децата не реагират видимо на раздялата, както и на завръщането на майката.
Тревожно-амбивалентен стил – Децата са крайно разстроени при раздялата и трудно се успокояват, дори когато майката се връща.
Дезорганизиран стил – Децата показват смесени, понякога противоречиви реакции – например едновременно търсят утеха и отблъскват майката.
Стиловете на привързаност в зряла възрастТези ранни стилове на привързаност продължават да оказват влияние върху начина, по който изграждаме и поддържаме взаимоотношения в зрелостта.
През средата на 80-те години започват да се изследват процесите, свързани с привързаността и нейната роля при възрастните.
Изследванията са започнати с предположението, че мотивационната система, която позволява близката емоционална връзка между родител и дете, е същата,която установява връзката между близките емоционални и интимни партньори..
В основата на романтичните връзки е същата мотивационно поведенческа система на привързаността,която формира емоционалната връзка майка-дете.
Според Мери Ейнсуърт поведението на привързаност продължава през целия живот, като се добавят и нови фигури на привързаност. И този вид отношения се преповтарят до безкрайност в партньорствата ни , като вече възрастни и в тях имат значение всички наши истории на свързване и раздяла.
Ето и как се проявяват стиловете на привързаност от детството при възрастните
1. Сигурна привързаностДецата, които растат с чувството, че могат да разчитат на родителите си за подкрепа и утеха, развиват сигурен стил на привързаност. Те се чувстват комфортно както с близостта, така и със самостоятелността.Освен това те могат да осигурят подкрепа на партньора си,когато е под стрес
Как се проявява в зряла възраст?
Хората със сигурна привързаност са склонни да изграждат здрави, дълготрайни връзки.
Те се чувстват комфортно да изразяват емоциите си и да търсят подкрепа от партньора.
Те имат по-голяма способност да се справят със стреса и конфликтите във взаимоотношенията.
Пример: Ана и Петър са двойка, която обсъжда проблемите си открито. Те си дават пространство, когато е нужно, но и знаят, че винаги могат да разчитат един на друг.
2. Избягваща привързаностКогато родителите са емоционално недостъпни или непоследователни в грижите си, детето може да развие избягваща привързаност. Тези хора свикват да разчитат само на себе си и да избягват емоционалната близост.
Как се проявява в зряла възраст?
Склонност да избягват дълбоките емоционални връзки.
Трудности при изразяването на чувства и нужди.
Предпочитат независимост и често се чувстват неудобно с прекалена интимност.
Пример: Иван трудно допуска хора до себе си. Той избягва емоционални разговори и често се отдръпва, когато партньорката му изразява силни чувства.
3. Тревожно-амбивалентна привързаностАко детето е получавало непоследователна грижа – понякога внимание, а понякога пренебрежение – то може да развие тревожно-амбивалентна привързаност. Това води до страх от изоставяне и постоянна нужда от уверение в любовта на партньора.
Как се проявява в зряла възраст?
Склонност към ревност и несигурност в отношенията.
Страх от отхвърляне и силна зависимост от партньора.
Чести тревоги относно чувствата на другия човек.
Пример: Мария често се тревожи, че приятелят ѝ няма да ѝ отговори на съобщенията. Тя търси постоянни уверения в любовта му и се страхува, че той ще я изостави.
4. Дезорганизирана привързаностТози стил на привързаност често се развива при деца, които са израснали в среда на страх, насилие или емоционално непредсказуемо поведение на родителите. Те могат да имат противоречиви чувства към интимността – едновременно я търсят и се страхуват от нея.
Как се проявява в зряла възраст?
Хаотични и нестабилни връзки.
Склонност към избухливост или внезапно дистанциране.
Дълбока вътрешна борба между желанието за близост и страха от нея.
Пример: Даниела иска сериозна връзка, но когато партньорът ѝ се опитва да бъде по-близък, тя внезапно се дистанцира и започва да го отблъсква, без да знае защо.
Може ли стилът на привързаност да се промени в зряла възраст?Макар стилът на привързаност да се формира в детството, той не е окончателно предопределен. Чрез осъзнатост, работа върху себе си и здравословни взаимоотношения е възможно да променим своите привързаностни модели.
Как можем да променим несигурните стилове на привързаност?1. Самоосъзнатост и себепознание
Разпознаването на собствения стил на привързаност е първата стъпка към промяната.
Воденето на дневник за взаимоотношенията и реакциите в тях може да помогне за осъзнаване на модели и поведенчески автоматизми.
2. Работа с терапевт
Психотерапията, особено базирана на когнитивно-поведенческа терапия и терапия, фокусирана върху привързаността, може да помогне за изграждането на по-сигурни взаимоотношения.
3. Изграждане на сигурни взаимоотношения
Взаимодействието с емоционално стабилни и подкрепящи партньори може да помогне на човек с тревожен или избягващ стил на привързаност да се чувства по-сигурен.
4. Развиване на емоционална регулация
Практики като медитация, йога и техники за управление на стреса могат да помогнат за по-доброто осъзнаване и контрол на емоциите.
5. Поставяне на здравословни граници
Хората с тревожна привързаност могат да работят върху изграждането на самостоятелност и независимост.
Тези с избягваща привързаност могат да се учат да допускат повече близост и да споделят своите емоции.
Любовта и връзките не са предопределени от детството ни. Въпреки че ранните преживявания играят роля, ние притежаваме способността да преосмислим, излекуваме и изградим нови модели на свързаност. Осъзнатостта, работата върху себе си и подкрепящите взаимоотношения могат да ни помогнат да изградим по-здравословни и стабилни връзки. Любовта не е просто чувство – тя е умение, което можем да развиваме, и силата за промяна е в нашите ръце.
Понякога оставаме изненадани от несъответствията. Даваме топлина, а получаваме хлад. Даваме сигурност, а човекът до нас не вярва, че е обичан. В такива моменти нека не забравяме, че в другия стои цял един свят от истории на привързвания и раздели. Понякога без да иска, той реагира на него. А не на нас. Но с времето ние можем да опитомим този свят.
С ТЪРПЕНИЕ, ПОСТОЯНСТВО, ПРИЕМАНЕ И ЛЮБОВ!
