Социалната психология също много задълбочено разглежда
междуличностното привличане и факторите за избор на партньор. Много важен фактор
в междуличностното привличане е физическата привлекателност и подобието в
мненията, отношенията и ценностите-т.нар. „‟стереотип за физическата
привлекателност‟‟. Може да се приеме, че физическата привлекателност е културно
приет стандарт. Както показват редица експериментални данни красивите мъже и жени
са търсени, независимо от техните личностни качества. Причините са от една страна в
културните норми, от друга страна в престижа на добре изглеждащия партньор, и от
трета-в схващането, че красотата е свързана с други желани качества.
За физическата привлекателност най-влиятелна се оказва теорията на
социалната размяната или обмен, според която всяко социално поведение е форма на
размяна.
Изборът на партньор в рамките на тази теория следва законите на пазара като
основният принцип е получаването на възнаграждение.
Човешките отношения могат да включат размяна на най-разнообразни неща. На
тази основа стъпва теорията за социалния обмен , която разработват Х.Кели,
Дж.Хоманс и Дж.Тибо, стремейки се да покажат, че всяка дейност, която води до
удовлетворение на потребностите всъщност е форма на възнаграждение.
Според тази
теория хората действат в зависимост от стратегията „‟мини-макс”, като се стремят да
намалят разходите и да ги сведат до минимум, а да увеличат печалбата максимално.
В този смисъл човек държи на взаимоотношението, което определя като
възнаграждаващо за него и избягва всяко друго, което е прекалено „‟скъпо‟ за него.
Партньорите се избират взаимно с цел максимално да задоволят нуждите си, както
изискването е нуждите да не бъдат идентични, а да се допълват .
Партньорите оценяват облагите и цената на това, което получават в дадена
връзка, както и препятствията пред възможността да я напуснат и реалните
алтернативи за по-добра връзка, с които разполагат.
Хората оценяват интимните си отношения и вземат решения, свързани с тях, по същия начин както правят това когато става въпрос за други материални и икономически неща.
Резултатът е равен на облагите от връзката минус цената, на която са
постигнати.
Oблагите могат да бъдат:
· материални -(жилище, издръжка, подаръци); социален статус;
професионална подкрепа; психичен комфорт; сигурност; защита.
· цената-подчинение, отказ от други възможности, изпълнение на
определени (неприятни) задължения.
Ползата от отношенията е различно тяхно измерение от удовлетвореността от
връзката. Често хората остават в една връзка не защото са удовлетворени от нея, а
защото имат полза от нея.
При избора на партньор за дълготрайно отношение повечето изследоватедоказват, че човек изхожда от три показателя:
· На първо място, това е типът партньор, които се търси, независимо
дали ще е отражение на идеал или просто човек, с които случаят го среща и
който не е свързан с идеала. Приема се, че този избор зависи от това дали
личността е комформна или некомформна по отношение на културните норми,
както и от някой други фактори от демографски и социологически характер.
· На второ място е важно да се разбере каква потребност реализира
човек с избора си на партньор. Дали търси човек, който винаги е склонен да
поддържа личностната същност на другия или който да осигурява емоционално-
икономическа сигурност, както и дали има стремеж към човек, за когото ще е
нужно да се правят жертви, или се цели изграждане на задоволителен жизнен
стил.
· На трето място типът партньор може да бъде избран от гледна
точка на възможностите на избиращия. Това са възможностите от материален,
социален, класов характер, както и от гледна точка на емоционалността. Защото
привличането по своята същност е реципрочен процес. Човек не е възможно да
направи избор без самият той да е станал обект на избор. Това увеличава
привлекателността на процеса. Наблюдава се интерес и влечение към този,
които най-често се надява изборът да падне върху него.
Хората обаче е възможно да се влюбят независимо от обстоятелството, че не са
преминали през нито една от изброените теории и филтри.
След като изберат партньор и създадат взаимоотношения, повечето двойки
търся в тази връзка емоционална, сексуална връзка и партньорство. Съвместното
съжителство предлага тази комбинация. Като термин „съжителството” може да
означава много разнообразни типове отношения между партньорите. Двойкато може да
си представя съжителството като временна или случайна връзка, като
взаимоотношение, лишено от сериозни взаимни ангажименти. Но по-често
съжителстващата двойка разглежда отношението си като трайно. То може да бъде
подготовка или пробен брак или може да представлява алтернатива на брака, без
намерение връзката да се узакони формално. И двата типа съжителство са дълготрайни
близки отношения, имащи много общи характеристики с брака-налице е чувството за
ангажираност, споделена отговорност, емоционална, социална и икономическа
взаимозависимост, но също така (както и в брака) междуличности конфликтности и
стрес.
Ако се навлезе по-дълбоко във вътрешните процеси, които определят
дълготрайните взаимоотношения и се разгледат кои са социалнопсихологическите
явления, които стоят зад решението на хората да се ориентират към дълготрайни
отношения, става ясно, че теорията на социалния обмен и нейните модификации
осигуряват най-добро обяснение. Тя е в състояние да обясни най-добре защо бракът
или съвместното съжителство имат толкова голямо влияние върху личностите на
партньорите, върху чувството им за лично удовлетворение, върху психичното и
физическото им здраве, както и защо бракът е в състояние да намали редица видове
стрес и защо влияе пряко върху общото удовлетворение от живота.
Диана Балканджиева- ‘’Качество на връзката в партньорската двойка и удовлетвореност от живота’’
Bottom of Form