Теорията на американският професор по психология Робърт Стърнбърг е пътеката, по която да се тръгне, за да се проследят метаморфозите на отношенията, един възможен обяснителен модел, който описва различните типове любов.
Нарича се „трикомпонентнa‟ или „триъгълна“, защото според изследователя има три централни величини- интимност, страст и отдаденост (преданост), които описват процеса на влюбеност. Съотношението между тях определя вида или формата на любов, която развиват двамата партньори.
Триъгълната теория на Стърнбърг дава седем различни типа любов, катокомбинация от трите основни компонента.
Компонентът интимност е основно емоционален и включва усещанията за близост и свързаност в любовната връзка .Интимността включва загриженост за добруването на партньора, взаимна подкрепа, взаимно разбиране и преживяно щастие с партньора.
Компонентът страст е мотивационен и се състои от импулсите, свързани с физическото и сексуално привличане. Страстта произтича от събуждането на такива потребности като обгрижване, принадлежност и самооценка, отнася се до физическата привлекателност и влечението към сексуално поведение.
Компонентът отдаденост (преданост) е предимно когнитивен и представлява както моментната нагласа, че човек е влюбен, така и дълготрайните намерения на личността да поеме ангажименти в любовната връзка и да се ангажира с поддържането и.
Присъствието или отсъствието на тези три компонента осигуряват основата за дефиниране на различните типове любов. Не-любовта например, или отсъствието на любовно взаимоотношение, се появява в обикновените връзки между познати, които не са нито приятели, нито любовници.
Трите ъгъла на триъгълника се състоят от харесване, увлечение и празна любов. Геометрията на любовния триъгълник зависи от два фактора: количество любов и баланс в любовта. Балансираната любов е представена от равностранен триъгълник.
Различни комбинации от трите компонента на любовта по Стърнбърг
Така той извежда седем типа любов.
Три от тях съдържат само по един компонент-харесване, увлечение и празна любов.
Харесването включва интимност без страст и обвързване и характеризира близкитеприятелства, в които хората се чувстват обвързани и изпитват топлота към другия.
Страстната любов, наречена от Стърбърг „увлечение”, се характеризира със силна страст, но и липса на обвързване и интимност. Натрапливата любов или „‟любовта от пръв поглед‟,‟ са примери на този тип любов.
Празната любов е обвързване без страст или интимност и може да характеризира стагниралите дългогодишни връзки, в които партньорите поддържат взаимоотношенията си, макар че страстта и интимността вече не съществуват.
Следващите типове съдържат повече от един компонент и са комбинация от горните категории и се състоят от романтична любов, дружеска любов, нелепа любов и зряла/съвършена любов.
В дружеската любов, например, няма страст, но се наблюдават високи нива на обвързване и интимност. Тя съществува в дългогодишните връзки, които е възможно да са започнали като харесване, или в брака, в който с течение на времето страстта е утихнала.
Романтичната любов е комбинацията от интимност и страст и съществува, когато двама души са привлечени физически и емоционално един към друг, но са без очаквания за дългосрочно обвързване.
Нелепата любов се основава на страст и обвързване, без интимност. Такива връзки за уязвими на множество проблеми, поради липсата на топлота и връзката на интимността. В нея взаимоотношенията са ясни, твърди, често приключват с брак и поддържат сигурност у човека, породена от навиците във взаимоотношенията.
Зрялата или съвършена любов, според Стърнбърг, е най-цялостната любов, защото съдържа и трите централни компонента – страст, интимност и преданост /обвързване/.
Трикомпонентната теория за любовта на Робърт Стърнбърг показва разновидностите любов и техните комбинации. От тази теория може да се направи заключение, че за да поддържат здраво взаимоотношение, хората трябва да признават и отчитат факта, че двамата в двойката могат да обичат по различен начин и че природата на любовта във връзката може да се промени с течение на времето.
Стабилността на емоционалните отношения зависи от равнопоставеността на партньорите, индивидуалните потребности, които брака или съвместното съжителство удовлетворява в неговата цялост.
Вероятността за съхранение на емоционалните компоненти и благополучието в дълготрайните взаимоотношения нарастват, ако партньорите са способни да гледат реално на противоречията, да не си създават илюзии, да не избягват трудностите и да не изпадат в отчаяние, да познават психиката на партньора, да бъдат търпеливи, да контролират своето поведение и думи .