През 1980г. Джордж Левингър предлага един петстепенен модел ABCDE , според които естественото развите на човешките взаимоотношения преминава през пет етапа,обозначени с тези букви. Този модел осигурява полезна структура за развитието на трайните любовни отношения и проследява тяхната динамика.
Тези фази са:
*привличане,
*изграждане,
*продължение,
*влошаване,
* прекратяване.
Не всички обаче преминават и през петте етапа. Само първите два-привличане и изграждане –са необходими фази в близките взаимоотношения. В различните връзки те могат да се появяват с различна скорост, но и двете са необходими предварителни условия за формирането на близки взаимоотношения. Последните две фази-влошаване и прекратяване-могат да се появят или не във всяка връзка .
ПРИВЛИЧАНЕ- първоначалната фаза във всички близки връзки. Тук хората оценяват доколко са привлечени, както и степента на харесване на тези, които срещат. Тази фаза характеризира взаимоотношенията с повечето хора, започва формирането на впечатления за другите, правят се преценки за същността им и се взема решение дали взаимоотношението да се продължи. В тази фаза, впечатленията, които хората формират за другия човек, са основани предимно на външни характеристики като облекло, физически характеристики или поведение. От особена в важност в тази първа фаза са два фактора:физическата близост и физическата привлекателност,които са изследвани много подробно от социалните психолози.
-физическата близост се отнася до физическото разстояние между двама души и е основен детерминант на първоначалното привличане към другите.Хората често са привлечени към онези, които са близо до тях и за това има няколко причини. На първо място, физическата близост увеличава вероятността да се срещне някого или да се започне разговор с човек, които е наблизо, работи на същото място или живее в съседство. Друга причина е, че хората в обща среда често споделят общи интереси и нагласи, а сходството между хората от гледна точка на ценностите и убежденията им е мощен детерминант на привличането. Третата причина е т.нар. ефект на съприкосновението, при който, когато хората многократно са излагани на други лица, които са първоначално неутрални,започват все повече да ги харесват.
-физическата привлекателност като един от най-важните детерминанти на харесването по време на първоначалните фази на взаимоотношенията.
Социалният психолог Карън Дион изследва как нашите възприятия са засегнати от външността на човек, т.нар. стереотип за физическата привлекателност . Резултатите от нейното проучване през 1972г. разкриват този стереотип. Дион и колегите и обобщават резултатите, стигайки до извода, че според хората: ‘’Това, което е красиво е добро’’ . Привлекателните партньори са предпочитани, защото се вярва, че те притежават и положителни личностни характеристики, че са по-чувствителни, любезни, социални, интересни, силни, отколкотo по-малко привлекателните. Привлекателните хора получават много облаги. И привлекателността има силно въздействие и върху решенията с кого хората желаят да се срещат и да се женят.
ИЗГРАЖДАНЕ- фазата ,в която и двамата партньори се интересуват от продължаване на взаимоотношенията. В нея се изгражда основата за по-нататъшното взаимодействие. На този етап двамата партньори се опитват да научат повече един за друг и да правят преценки. По време на етапа на изграждането хората често се опитват да проектират благоприятно впечатление за себе си в опита си да заинтригуват другия и той да пожелае да продължи отношенията, използвайки стратегиите за себепредставяне. Основен въпрос, на който трябва да се отговори по време на фазата на изграждането е ‘’Харесвам ли този човек?’. Тук голямо значение има подкреплението, харесването на другия, основано на конкретни подкрепящи поведения, като ходенето на пазар или на кино заедно.
Друго правило е, че хората по принцип харесват онези, които ги харесват. Когато другите изразяват съгласие, хвалят или действат мило към човека, той е склонен да се държи мило към тях и обратно. Принципът на взаимността е тенденцията хората да имат подобни оценки един за друг. Хората са по-привлечени към приятни, отколкото към неприятни индивиди (Градев,2002:274).
Много експерименти потвърждават, че хората предпочитат тези, които имат сходни на техните нагласи. За разлика от физическата привлекателност обаче, най-важните нагласи на другия човек не се научават на първата среща, необходимо е време.
Важни в междуличностните отношения са също така съвместимостта и взаимодопълване на потребностите. Съвместимостта на потребностите описва двама души, които си приличат по своите нужди, докато взаимното допълване на потребностите е, когато потребностите на двама души са противоположни и взаимно се допълват. Така човек, който има силна потребност да се грижи за другите, би имал допълващи се потребности с партньор, които има силна нужда да получава любов.
В тази втора фаза на изграждане на взаимоотношенията, партньорите вземат решение дали да се обвържат, като това обвързване се определя като намерението на човека да се поддържа връзката .Най-различни фактори могат да влияят на върху обвързването. Пример за това е начинът, по който хората се чувстват спрямо сближаването с другите и често може да влияе върху готовността им да се сближат.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ-продължаване на взаимоотношението е третата фаза и има няколко курса по които връзката може да поеме: нестабилно, изпълнено с конфликти продължение; спокойно, статично продължение; растеж, удовлетворяващо продължение.
Съществуват и още възможности за продължение, но това са най-типичните, по които връзките поемат, като нито един конкретен път не гарантира продължение.
Някой от двойките поддържат високи нива на удовлетворение през цялото време на връзката си, други имат множество проблеми, с много върхове и спадове, трети се установяват в сравнително тихо и спокойно състояние, а други преживяват вариации между всичко това.
С напредване на времето в единият или двамата партньори е възможно да започнат да поставят под съмнение интереса си към поддържане на връзката. Ако връзката не им носи достатъчно удовлетворение, любовта не е толкова интензивна, положителните подкрепители са намалели по честота, те трябва да вземат решение дали са готови да поддържат взаимоотношение, което не ги задоволява достатъчно. Различни са факторите, въздействащи за поддържането на вече неудовлетворяващо и двамата партньори обвързване. Такива могат да бъдат социалният натиск от страна на семейството или приятелите,които ще изпитат дистрес при евентуална раздяла или лишаването от контакт с децата и финансови загуби. Хората понякога остават в такива взаимоотношения заради чувството на обвързване и предвид загубите, чиято цена е твърде висока.
ВЛОШАВАНЕ- тази фаза се отнася до намаляване на качеството във взаимоотношенията. Повечето връзки имат периоди на влошаване, което е в природата на нещата. В даден момент, с напредването на връзката, хората, които са близки да започнат да имат проблеми един с друг. Често това състояние е временно и не заплашва връзката, но има моменти, когато влошаването бележи началото на края.
Някой от факторите, водещи до влошаване на връзката са проблеми, които се появяват в самото взаимоотношение, а не фактори вътре в индивида или извън връзката. И двамата партньори може да са добри и привлекателни, но да не умеят да поддържат взаимоотношенията си, а в някой случаи взаимодействието им да се характеризира с конфликти и несъгласия. В друг случай е възможно да липсва интимност, грижовност и привързаност, характерни за близките връзки. Установено е също така, че разделилите се двойки обикновено не са сходни един с друг. Различават се по възраст,образователни стремежи,интелигентност и физическа привлекателност в сравнение с двойките, които са останали заедно .
Ако двойката започне да преживява влошаване на връзката, е възможно да се стигне до момент, в който да се реши дали тя да се прекрати. Оказва се обаче, че много от влошилите се връзки продължават до безкрай. От този факт следва, че детерминантите за решението за прекратяване не са ясни. Има и обстоятелства, при които е вероятно човек да напусне връзката. Те включват привлекателността на алтернативите, ниската удовлетвореност и ограничените инвестиции.
ПРЕКРАТЯВАНЕ- когато партньорите открият, че потребностите им вече не се задоволяват във връзката, тогава връзката започва да се разпада. Прекратяването на интимна връзка е травмиращо преживяване за повечето хора, свързано с чувствата на страх и паника при мисълта, че човек остава сам, както и гняв към партньора. Други отрицателни последици могат да включват понижен социоикономически статус, промени в роднинските отношения и социалния живот.
Често прекратяването на връзката има социални последици, които надхвърлят двамата партньори. Например един развод е травмиращо събитие за децата. Реално много хора решават да не се развеждат ‘’в името на децата’’, което от своя страна не винаги е добро решение, тъй като децата на разведени семейства страдат от по-малък псохологически стрес, отколкото тези от нещастни семейства, останали заедно.
Оказва се, че разводът може дори да е положително преживяване, защото след него хората се наслаждават на свободата да развиват нови интереси и взаимоотношения. Много от хората също така се женят повторно, след като преди това са се развели. Това показва, че повечето хора имат силна потребност от типовете удовлетворение, които може да осигури брачното взаимоотношение .
Според социалната психология хората имат нужда да се свързват, за да се самооценяват. Човек има нужда да сравни самооценката си, нуждае се от положителна поддръжка, за да намали напрежението, стреса, самотата си, поради което и влиза във взаимоотношения с другите хора .Освен това той се нуждае от положителни емоционални междуличностни връзки, близост и общуване с другите. Това го стимулира да учавства в процеса на харесване и любов. Той има нужда от вниманието на другия, от получаването и даването на комплименти, от статуса, подкрепата и възхищението му. По този начин харесването и привличането се определят от близостта, сходството, физическото привличане и поддържането на баланс във взаимоотношенията. Допълнително към него се отнасят емоционалната възбуда, личностните качества, взаимното харесване, допълването на различните нужди чрез връзката.
След всичко написано дотук, смисълът на любовта е да се открие човек със сходен стил на любов. Докато смисълът на влюбването е, човек да се поддава по-рядко на фалшиви сигнали за любов. Социалната психология цели да докаже, че всички хора си приличат в емоциите си, дори в стила си на обич. Което от своя страна помага да се превъзмогне по-лесно края на някоя връзка, както и да се разбере, че без този край трудно биха се открили плюсовете на някой друг, нов стил любов.